Проф. Любомир Халачев Снощи до късно в хола гърмеше политически телевизорът

Проф. Любомир Халачев

Снощи до късно в хола гърмеше политически тв приемникът – аз пиша в другата стая и този непрекъснат, неясен  тон някак си подтиква мисленето ми. По едно време се улових, че се заслушвам в думите на депутатите, които озвучаваха нощния блок. Спореха отново за демокрацията- ние сме същински демократи, вие сте лъжливи демократи, ти не си демократ, аз съм демократ, вие продадохте демокрацията, ние спечелихме демокрацията и по-нататък в разнообразни разновидности все в тоя дух. Без да желая си зададох въпроса: „ Защо някои хора се пробват да си присвоят това разбиране? Защо? Все едно да кажеш въздухът е мой, или водата е моя! То, правилно е, че водата към този момент е на някой,след като плащаме и когато има, и когато няма вода. Но демокрацията… “

През нощта имах чудноват сън. Сънят беше извънредно реален- усещах даже миризмите и глъчката в близост. Към колата се приближи мъж с дълга, изпокъсана дреха, чудноват на тип. Точно такива ги рисуват по графиките с които разказват античните легенди.

- Трябва да платиш- малко и някак си излишно твърдо сподели той.

- Платил съм за паркиране- отвърнах аз.

- Не за паркиране- за колелото.

Явно беше вманиачен или болен. Запалих колата. Той внезапно застана начело и повтори.

- За колелото. Ти какъв брой колела имаше? 

- Четири- отвърнах аз.

- Лъжеш- поклати глава мъжът- ами аварийното!

- Защо да ти заплащам?- взех решение аз да се държа като лудия.

- Авторско право- аз съм откривателят на колелото.

Подадох се от прозореца, с цел да го прегледам. Да, имаше тип на гражданин на античната Месопотамия, където съгласно легендите е намерено колелото. „ Железна логика- споделих си аз- очевидно е пристигнал да си събира вересиите! “ Събудих се и обезверено се огледах. Слава богу месопотамецът или иранецът, какъвто и да е, го нямаше. Що за глупост- помислих си аз, само че в това време трябваше да призная, че в този въпрос имаше известна логичност. Опитах се да заспя, само че този път пред очите ми се появи окосмен неандерталец, който като размахваше боздуган крещеше: „ Аз групирам авторски права за огъня! “ След това се появи тъмен ацтек (нали ги знаете, те постоянно гледат строго и като че ли желаят незабавно да ви употребяват за  жертвоприношение) и постепенно сподели, като отброяваше всяка дума: „ Плащай за царевицата! “ „ Авторско право за царевицата! “- чух се аз да откъсвам едва-едва. След това се засмях на себе си тъй като си показах какви пари ще би трябвало да дадат киносалоните за пуканките. „ Все отново в тази полуда има някаква правдивост! “, промърморих безшумно, тъй като не обичах да чувам по какъв начин хрупат пуканки до момента в който виждам кино. Но ацтекът се обърна, като развя шлейфа си от орлови пера и добави още по-надменно: „ И за тиквата, и за боба! “

Този път се разсъниха дефинитивно. Явно сънищата щяха да ме мъчат до сутринта. Сигурно е от прекомерно гледане на телевизия! Реших да изляза  рано и да се поразходя, да ми минат  безумните мисли. Но някакъв вик за правдивост ми подсказваше: „ Имат право хората- нали и ние се борим безрезултатно за тези пусти авторски права! “ Докато се обличах  пуснах тв приемника и попаднах на ранните вести. Чух  една млада и относително симпатична депутатка обезверено да вика от трибуната на Народното събрание. Явно вървеше някаква полемика от предходния ден - не имах вяра да са осъмнали в разногласия, макар голямото им предпочитание за работа:

- Но този път не си правете илюзия- ние няма да ви я дадем демокрацията! Тези, които са намислили да я откраднат от нас скъпо ще си платят!

То пък една народна власт!- споделих си аз и загасих тв приемника. След това  помислих, помислих и взех решение въпреки всичко да не излизам. Не знаех по какъв начин е приключил този спор и дали не са утвърдили нов закон. И дали в случай че изляза на улицата няма да ми желаят, съгласно този нов закон, авторски права за демокрацията- в последна сметка употребяваме я, каквато и да е тя. При това парите няма да отидат при Платон или Аристотел, а несъмнено при някоя партия, която е съумяла изкусно да си присвои понятието. 

Реших, че най-добре е да си заставам в къщи- няма да заплащам за демокрацията, няма да заплащам за колелото и за огъня, а за царевицата- ще минем и без нея. Да му мислят някои съседи оттатък Дунава, че те без качамак мъчно устоят!

Колкото до тиквите - да плащат  американците, ние можем и без Хелоуин!